Луизет

Водим живот на навиците. Почти цялото ни всекидневие е един голяям навик.

Не трябва да навикваме към приятните моменти. Просто в един момент спират да бъдат толкова приятни.

Също не трябва и да прекраваме и твърде много време с хората, с които понякога ни се иска. Просто в един момент свикваме с тяхното присъствие и магията изчезва.

Тези, които нямат навика да мислят по толкова екзистенциални въпроси (например Малкия Никола) биха казали просто:

Луизет е чудесна и като пораснем, ще се оженим.
Бие страшни дузпи!

1 коментар по “Луизет”:

  1. Деница

    Ами ако не ги усещахме като приятни как щяхме да знаем, че са такива…но като цяло съм съгласна с теб

Твоят коментар